Гусла Първа „Земята – черната…“


          1. …Е В ПЛЕМЕНАТА Имен и Синд…” (1, стр. 7)… И в Скитника, чийто дух се е вселил дълбоко в сърцата на древните и богородни БългАри. Така казват Вековете! Така записал е и Шамси Теберзи (Абдаллах ибн Михаил Бащу,) в началото на Х-ти век! Ти, БългАрино, днес си забравил имената на тези племена. Не си ги и чувал – но запомни ги! Официалната ни история не ги споменава, на което не се чуди! И много други имена тепърва ще научиш и ще запомниш. Сега да сложим, БългАрино, началото с тези думи на нашите предци, които ни казват, че от племената имен и синд е заченато българското семе… И ела, заедно да разровим земята – черната на мъртвите и благословенната на живите. Да прелистим знайното, а след туй да навлезем в най-тъмните дебри на миналото. Да приседнем после край жеравата на истината и душите си да сгреем с вярата на предците ни, преди да поемем към бъдещето… Виж, БолгАрино! Виж и чети!..

          Слой първи

          1.1. Херодот, в своята “История”, описвайки войните на персийския цар Дарий I (521 – 485 г. пр. н. е.) против скитите, пише така: “Морето замръзва, както и целият Кимерийски Босфор (Керченския пролив – б.а.), и по леда скитите, които обитават извън рова, тръгват на поход и с коли се отправят на другия бряг срещу синдите” (2, стр. 16 и 17; кн. IV, 28). Страбон (3) и Псевдо Ариан (4) също сочат, че народ с името Синд обитавал земите по долното течение на р.Кубан и Таманския полуостров. На изток владенията им стигали до днешния Краснодарски край (виж картата на фиг. 1). Синдите, казват историците, били висококултурен народ, с множество добре уредени и укрепени градове. През втората половина на I хил.пр.н.е., казват, те развивали “плужно” земеделие (за разлика от условно наричаното “мотично“ земеделие,) скотовъдство, риболов, множество занаяти и търговия. Те отглеждали пшеница, ечемик и просо; развъждали овце, кози, крави, свине и птици; голяма роля в живота на синдите играел коня. Ловената от тях азовска риба била широко известна в тогавашния “културен” свят (5, стр. 49). Синдите били изкустни грънчари и ковачи. Изработвали оръжие и множество стопански инструменти от желязо. При археологическите разкопки са открити много железни сърпове и мотики от „елинистичното” време. Строели крепостни стени и кули, както и голями жилищни сгради. Били изкустни тъкачи, кожари и резбари. Търгували с Хиос, Атика, Тасос, Хераклея, Синоп и Херсонес. При разкопките са открити голямо количество амфори, което навежда на мисълта, че са били и голями винопроизводители.

                               Фиг. 1 Синдите в Мeотида

          1.2. Кога е образувано царството на синдите (Синджак,) казват, не се знае, но онова което е известно се отнася до втората половина на V в. пр.н.е. (5, стр. 52). Страбон нарича „столица на Синдите” „дивоконния” град Горгхипия (Γoργιππια,) възникнал на мястото на днешна Анапа, на черноморския бряг. Разцветът на града бил през ІV – ІІІ-ти век пр.н.е. Той бил търговски център на синдите и заемал 20 хект. площ. Археолозите са проучили добре и значителен град в долното течение на р. Кубан, обкръжен от дебели каменни крепостни стени и кули. Стените достигали до 6 м. и откъм града имали каменни стълби. В града има останки от монументални жилищни каменни сгради. Археолозите считат, че именно този град, възникнал според тях през VІ-ти век пр.н.е., бил столица на синдите. Градът е разрушаван в началото на ІV-ти век, по предположение на археолозите, от собствената им царица Тиргатао, за която ще говорим по-натам, но след това е въстановен и просъществувал до ІІ-ри век пр.н.е. Други голями градове са разкрити на р. Адагум и на високия бряг на р. Мисха. Те били също укрепени с каменни стени, високи кули, ровове и валове. Пограничните съоръжения на държавата на синдите (отбранителни валове, подобни на строените в Дунавска България) се простирали от р.Кубан, към Анапската долина, достигайки главния хребет на Кавказките планини.

          1.3. Със сигурност се знае, че през втората половина на V-ти век пр.н.е. царството на синдите било икономически и политически силно и оказвало значително влияние на съседното Боспорско (Керченско) царство (Бершуд). Градовете Нимфей и Понтикапей – столицата на Боспорското царство, участвали в Делоския съюз, който по това време се превърнал в „Атинско архе”. Атина започнала да определя сама фороса (парична вноска) на Боспорските градове и останалите си съюзници, и да харчи съюзните пари по свое усмотрение. През 438 г.пр.н.е. синдската знат в Боспорското царство, в отговор на агресивното поведение на Атина, с подкрепата на Синдското царство, извършила преврат. Царувалата 42 години кимерийска династия на Археанактидите била свалена и на боспорския престол бил въздигнат синда Спарток, който повел политика на откъсване от Атинския съюз. В края на ІV-ти век.пр.н.е. синдите започнали да сечат собствени монети. На синдските монети бил изобразяван Херакъл, с който се считали кръвно свързани, както и сова, грифон, конска глава, или житни класове. Херакъл, или Херкулес е считан за прородител от всички „племена” обитавали степите от Северното Причерноморие до р. Кубан, което е общото помежду им. Скитите го наричали Таргитай, но и „Ηρα-κλης” не е с гръцки произход.

          1.4. Царят на Синд, от края на V-ти и началото на ІV-ти век пр.н.е., известен с гръцкото си име Хекатей, бил в съюзнически и родствени връзки с боспорския цар Сатир, от Спартокидите. Гръцкият писател Полиен разказва следното за Хекатей: Той бил женен, за меотидянката Тиргатао, но бил детрониран. Тогава Хекатей се обърнал за помощ към Сатир. А Сатир, в отговор на предишната подкрепа и понеже искал да засили влиянието си в Синд, му помогнал да въстанови престола си, като скрепил дружбата помежду им, давайки на Хекатей за жена дъщеря си. Бившата царица Тиргатао била затворена в кула. Тя, казват, измамвайки стражата, успяла да избяга при хиксоматите, където имала роднини. Низвергнатата царица, казват, вдигнала на „бунт” меотските племена и опустошила Синд. Археолозите предполагат, че по време на тази война Тиргатао разрушила столицата на Синдското царство. Царете на Боспор и Синд успяли да си откупят временно мир, като дали на Тиргатао за заложник сина на Сатир Метродор. Обаче, след време, по неясни причини тя отново повела своите войски. С цената на пребогати дарове и прекланяйки се лично пред Тиргатао, престолонаследникът на починалия Сатир – Горгхип успял да откупи мира за Боспор. А по-късно, казват историците, Синд станал част от Боспорското царство (5, стр. 53).

          1.5. В тези събития неяснотите са много: Какви били прегрешенията на Хекатей, заради които бил детрониран? Кой го детронирал? Поставянето в тъмница на Тиргатао, говори, че тя имала някаква връзка с детронирането на съпруга си. Това, че една бивша царица, бегълка, без средства е успяла да събере войска, с която да „постави на колене” две икономически стабилни царства, указва, че зад нея са стояли не просто някакви местни велможи, още повече някакъв провинциален меотски род. За нейното силно влияние говори и сведението, че тя сформира силен военен контингент. Резултатът от войната между нея и двете царства категорично показва, че силата която я подкрепяла била значителна, че армията й била добре обучена и въоръжена. С една дива въстанала тълпа и без финансови средства, тя не би се справила. Превземането на добре укрепения столичен град не би могло да стане със сопи. Тази й мощ, ни навежда на мисълта, че тя е произхождала от владетелски род на могъщо царство. Това, от една страна, й осигурило харизма и средства, с които да събере голяма военна сила… А може би, самото това царство й е предоставило военен контингент, на база на който е сформирала своята армия и е сразила Хекатей и Сатир? От друга страна, появата лично на Тиргатао като водач на армията указва, че статута й не е бил на дребна провинциална принцеса.


5 Коментари по темата

  1. jim Каза:

    Продължавайте натам. Очаквам с нетърпение втората част. Последната карта не се отваря, а много искам да я погледна. Всичко е много заинтригуващо.

  2. jim Каза:

    Прочетох отново тази гусла. Сега оформлението е жестоко. Дайте втората гусла!

  3. I_Radev Каза:

    Гледах поредицата „Българите“ на П.Петков по БТВ. Там бяха показани останките от град Неапол в Крим. И това което чета в тази гусла ме навежда на асоциацията, дали този режисьор, оли хората около него не стоят зад този сайт. Чел съм и „Царственика“ на П.Добрев. Но това надхвърля всичко. Това което пише тук не е просто предположения, а навързани факти, макар и нахвърляни някак небрежно.

  4. Ava Каза:

    Поздравления за екипа създал сайта! Това,с което сте се захванали е много мащабно. За съжаление днешните бългАри сме обхванати от абсолютна апатия и незаинтересованост от собствената си история, и то от по-скорошната, а какво да говорим за времената, в които ни върнахте! Надявам се сайта да се популяризира и повече хора да се докоснат до труда ви!

  5. Asparuk Каза:

    Какво ли биха казали нашите корифеи по въпроса?
    Дали са обърнали внимание на този сайт, или се интересуват само от собствените си писания?

Коментирай темата

Трябва да сте влязъл, за да коментирате темата.

Bulg-Arite

Цена: 2,40 BGN, Цена: 6,00 BGN
Поддръжка: ergy.chak_chak@abv.bg | +359895648079
Powered by fortumo.bg


Kъм Вас, които за Бълг Ари се считате!
Ако сте съпричастни към идеите на сайта, подпомогнете работата по "Книга на Бълг Арите"!
Нуждаем се от помощта Ви!
Първа Инвестиционна Банка: BG58FINV91501014833161
Ил. Цветков!


Регистрирай се!

Стани един от общността на Бълг Арите!

Потребител


Парола




Регистрация
Забравена парола?