Гусла Втора „Синовете на Небесния Дракон“


          1. …казват волжските летописи (1, Стр. 324,) синдите живеели в пещерите на Южно-Уралските планини. Огромният ледник, който обхващал Европейския континент и Северна Америка, според съвременното гледище на науката, достигал до „Северните ували” и „Средноруските възвишения” (виж картата на фиг. 4). Теорията за този ледник е възникнала в началото на ХІХ-ти век и трябвало да обясни наличието на морени-скитници. Морените са сортиран, или слабо сортиран късов материал от валуни (камъни) с различни размери, включени в пясъчно-глинеста основна маса. Камъни с произход от Скандинавия, съгласно техния физико-химичен състав, са разпръснати из цяла Германия, включително и по планините. Из Полша и в Карпатите са намират голями камъни, с произход от Финландия. Из Северна Америка морените са разположени предимно по северните и северозападните склонове на планините. Някои от тези камъни-скитници са с огромен размер – над 10 000 тона, а във Великобритания и Швеция има и още по-огромни – достигащи до 5 км. Някои от камъните-скитници са надраскани, а голяма част от тях и шлифовани. Посоката на драскотините е общо от северазапад на югоизток. По същият начин, планините са „издрани” по тяхните северозападни склонове. Именно пренасянето на тези морени науката се мъчи да обясни с ледените реки – гледчерите и огромния ледник, заел, както те считат, през „Ледената епоха”, пространството от Северна Америка, Гренландия и Скандинавия до Британските острови и Средна Европа. Геологическите подробности обаче, принуждават привържениците на тази теория да приемат, че „Ледените епохи” са няколко и накъсани от междинни затопляния. Разпространението на ледниковите морени, очертава горе-долу линията на най-голямото развитие на ледника през последната „Ледена епоха” наречена „Вюрм”, по време на която се появил и съвременния човек в Европа.

          2. Но необяснимите неща в нея са много и още повече се натрупват. А натрупванията на въпроси без отговор безсъмнено я компрометират и рушат. Най-невинните от необяснените въпроси са: какви са силите които са придвижвали „ледените реки” от северозапад на югоизток; защо, примерно, в Източен Сибир, който е най-студената област в днешно време на Земята, няма ледникова покривка и няма следи да е имало такава – щото там, а и в Аляска, и по някои острови в Северния океан стърчат замръзнали дървета и неиздрани от ледовете скали; защо, примерно, в Северозападна Шотландия (Абърдийн) и на много места в Северно море няма ледникови наслаги; защо острите скали на норвежкия бряг не са изгладени от огромните ледени планини; защо някои от скалите-скитници не само не са шлифовани, но и са с остри ръбове, което говори, че пренасянето им е станало много бързо; защо са издрани само северните и северозападните склонове на планините и „ледените реки” не са се стекли по южните им склонове; каква е причината за тези заледявания и т.н., и т.н. От друга страна стоят и въпроси, свързани с това, какво е задържало човека – неандерталците, а в последствие и кроманьонците, в районите в близост до ледниците, където и храната е била в недостиг, а и температурните условия са по-неблагоприятни за живот? Щото храната и по-благоприятните условия водят и очертават пътя на всичко живо. Ако искаме да проумеем какво е било нашето минало и началото на нашето начало, трябва да дадем отговори и на тези въпроси, с чието наличие трябва да се съобразяваме, когато говорим за онези далечни времена…

          3. Природата тогава, твърдят експертите, била безмилостна и сурова. Човекът живеел в тази враждебна среда, но уменията му да оцелява му вдъхвали самочувствие. Той можел да добива огън, оръжията го правели по-силен, а сплотеността на рода била неговата гаранция. Но смъртта незабележима го дебнела отвсякъде: В приглушеното шумкане на изгнилите листа, в глухият пукот на счупената съчка, в тихият повей на разлюляните клонки, във внезапния писък на совата… Слънцето примрежено проблясквало през клоните и Родът безгрижен се пилеел в ежедневието си. Сред тях бил и Той: Не най-мъдрия – но преживялия; не най-силния – но най-дивия и безстрашния; не най-стария – но старшия. Съплеменниците му го почитали и с трепет свеждали очи пред погледа му… Ръката му стискала дебела здрава тояга, а ноздрите му леко притрепвали. Той бавно се изправял на поляната. Там, в края на гората, под висока бяла бреза, млада жена кърмела своето бебе… В миг, Той полетял към нея:

       – О-р-р-а-а-а… – прокънтял викът му в отсрещните скали. И боздуганът му се стоварил с хрусък върху летящото тяло на Саблезъбата. Жената, предупредена от вика, се претърколила няколко пъти притискайки към себе си бебето… А ревът на Саблезъбата бил кървав и свиреп. Но не страх – а ярост го обземала… Той бил Див, Той бил Бес и ръката му с цялата си мощ насочвала боздугана към запенената челюст на звяра. Целта му била черепа – между пламтящите очи… И изход за нея нямало! Целият род бил наобиколил звяра. Острите копия се впивали в мятащото се тяло, а Той – Бесният го достигал и боздуганът му яростно хрущял, дордето черепът на Саблезъбата не се превълнал в неузнаваема кървава пихтия… Той бил Дивен, Той бил Бесен, Той бил Духът на племето и те го почитали, защото неговият бяс ги водел да се възправят срещу безумната реалност…

          4. Такъв бил светът на дедите ни – суров и студен, безкомпромисен и ясен! Той ги моделирал – съвършени ловци и сурови войни. Горди и неустрашими, те се хвърляли в бой със стръв и страст – дружно, рамо до рамо – бащи, синове и внуци, братя и братовчеди – стотици, маса, народ. Кипналата родова кръв ги тласкала напред – властно и неудържимо – очи в очи със смъртта. И всеки гледал да бъде пръв, и всеки жадувал да бъде пример… Всеки се биел за своите братя – за своя род, за онези друг(и) ари до себе си, чийто дух го окрилял и той в неговото единство се превъплъщавал. Затуй всеки бил полубог и господар – велик, юнак, герой и всемогъщ като Всемира. Смъртта била неотлъчно с тях. Тя не ги плашела – тя ги вдъхновявала. Тя била предизвикателството сам да се хвърлиш, с ярост в бездната на неизбежното, в един жесток свят, който противоречи на разума. Те осъзнавали, че важно условие за тяхния успех, особено в битките им с грамадния мамонт, побеснелия космат носорог, огнеокия див зубър, свирепите саблезъби котки и кръвожадната пещерна мечка, е изненадата, затова излизали на лов по късни доби – след полунощ…


          5. Тогава, когато умората натежавала в очите на всяко живо същество, войните на племето се прокрадвали, водени от бледата светлина на сина на слънцето – златоликия нощен Син, както го наричали те. Той носел част от Неговата светлина в тъмата, за радост и опора на своите деца. Лъчите Му искряли по косите им. Той ги пазел, Той ги съпровождал и уповавал лудо блъскащите им сърца. Той бил техния хранител, Той бил тяхно божество… Те – негови деца и верни войни. Затова и себе си нарекли СинДи – “народа на Син”¹. В дивия свят, в който живеели предците ни, имало едно същество,

което ловувало като тях и понякога заедно с тях. Това родило тяхната дружба. То черпело кураж от дедите ни, а те – пример от него. Върхлитали грамадните мамути и свирепите носорози по един тертип. Понякога се биели рамо до рамо, като братя и делeли придобитата плячка…

 


1 Коментари по темата

  1. rgochev58 Каза:

    Днес стигнах до края на тази гусла. В текстовете има страшно много информация и имам чувството, че автора, или авторите искат да кажат всичко наведнъж. Наличието на толкова много информация и имена, които са напълно нови, сигурен съм, за едно 99,99% от всички българи, е много уморително. Включително и за свикнали с подобна литература. Чувал съм за Чулчан толгау и Нариман тарихъ, но за пръв път имам достъп до тяхни текстове. До сега съм чел много литература за произхода и значението на името „българи“ – пълен буламач!Тук срещнах едно уникално по своята простота и естествено изникващо в съзнанието обяснение. Ние просто сме Бълг Ари! Нещо, което нито се нуждае от превод, нито от обяснения, нито от доказване! Същото се отнася и до необаснимото до сега име на траките.

Коментирай темата

Трябва да сте влязъл, за да коментирате темата.

Bulg-Arite

Цена: 2,40 BGN, Цена: 6,00 BGN
Поддръжка: ergy.chak_chak@abv.bg | +359895648079
Powered by fortumo.bg


Kъм Вас, които за Бълг Ари се считате!
Ако сте съпричастни към идеите на сайта, подпомогнете работата по "Книга на Бълг Арите"!
Нуждаем се от помощта Ви!
Първа Инвестиционна Банка: BG58FINV91501014833161
Ил. Цветков!


Регистрирай се!

Стани един от общността на Бълг Арите!

Потребител


Парола




Регистрация
Забравена парола?