Предисловие


   

ПРЕДИСЛОВИЕ
   

  

Той носи следи от цялата ни хилядолетна и велика история, и с него най-пряко до мъдростта на древните се стига. Под патината на времето, наслоена върху му, стои нашата галактична карма¹ и тайнството на едно звездно познание, в което е нашата сила и нашето бъдеще… До него ще Ви заведа… и до световете, които Скитника разкри пред мен! Това познание само за търпеливите е достъпно и за народа на БългАрите… Защото ние сме единстения народ, който от хора сме се нароили. И няма друг език, и друг народ няма, и само ние – БългАрите хора се зовем. А той – ХОР е богородния, посветения син на Бога – на вечно възкръстващия и въздигащ се към небето Аз-ирис (на Всевисшния окото)… И пак ние, БългАрите единствени казваме за себе си: “Аз!”, както за боговете на старите гер-мани е записано: “…те така се възгардяли от победата си, че се нарекли Ази…” (1, стр. 511). Щото предците ни народа на Всевисшният били. А те го наричали “Ас” (Аш, Аз) – опора на света и световния ред. “Аз” – Блестящият, чиято поява дарява светлина, топлина и благост. АЗ, който е Аз-ът на БолгАрите.
По името на нашите предци – Азите, е наречена най-голямата земя – Азия, над която дедите ни хилядолетия властвали и я оплодили със звездно семе, за да зачене тя съвременната арийска цивилизация. И пак ний – БългАрите, с името си, свято пазим своя арийски произход… Благородни и славни БолгАрски родове велики империи, и могъщи държави съградили… Днес, БългАрино, всичко е потънало в прах… Унило блести слънцето и не РаДост доставя на душите ни… Малко остали са БолгАрите… Боговете наказват гордостта… Езикът на шаманите никой не разбира… БългАрия на БолгАрите вече одавна я няма, а онова което е остало е в разпад… Но не унивай, БолгАрино! Народът ни и тази мъдрост е прозрял, че дето е текло – пак ще тече!..
Аз зная, обруганий БългАрино, че ти обичаш своята България и винаги си се прекланял пред българщината. Ти обичаш родината си – като мечта, като първа любов, с цялата си душа – даже повече от живота… Безродни управници тъй са сторили, че да мразиш “тази държава” – държавата на безпаметните ганьовци, де се чудят на кой бог, на кой цар-измекяр и на коя неведома сила да се сложат, за да легитимират власта си и сластта си за лично благополучие да утолят… А били сме велик народ!.. Но сме вървяли след богоравни Водачи – за пример със своята доблест, храброст и духовна възвишеност. Елит, който пръв се е хвърлял в огъня, щото този огън бил негов. Елит, който сал едно е желаел – признание от народа за доблестта и достойнствата си. Имали сме Елит – Велик ЕлИт – създал Велики Държави и жертвал живота си за великите дела БолгАрски. Дори в недалечната наша история да погледнем, стойността му ще да оценим:
След управлението на кан Кормисош, от 756 г., до 802 г., на българския престол се изредили, деветима управници. В този период от 46 години на династични кризи, инспирирани от враговете ни, най-могъщата за времето си империя – Византия организира над девет военни мисии срещу България. Всичките те завършват с провали и пълен погром. Спомнете си и за гнева на Кана Субиги Крума – Страшния; спомнете си съдбовната 811-та година!.. Каквото обкованата със сребро “кратуна” на “могъщия” византийски базилевс повикала – това и получила. Тогава България Елит е имала, макар и в залеза си! Водена била от родолюбиви, смели и всеотдайни БолгАри, за които целостта, независимостта и благополучието на българския народ и държава били над всичко. Те били навсякъде – по всички нива на социалната йерархия. И тя не определяла стойността им. За този Елит и изградената от него държавна организация династичните кризи били без значение. Те не се озъртали под чия робия да се сложат. Кому верни псета да бъдат. Вълци били! Водачи и горди закрилници на своето, народа си и всички Хора. Буйните им глави били залог за делата им. Величието на БългАрия била тяхна неотменна цел. При всички обстоятелства и по всяко време! Те живеели сред народа си. Всеки според мястото си, но заедно с него. И народът редом с тях бил. Първо тяхната кръв обагряла бойните поля, за честта и славата БолгАрска…
Обаче, когато една дулова издънка – Светослав Кийвски, през 971 г., избива 300 болярски рода – най-заклети БолгАри – елита на народа, осиротялата държава не устояла на византийската експанзия. И започнало ново българско падение… Византийците управлявали България с византийски мурафети. Загоявали и издигали мекерета, които за личната изгода народа си продавали и той вяра губел и с омраза се изпълвал към “свойте си”… Въстановяването на България става възможно едва, когато в нея се заселват наследниците на великият имперски род Ашина (Асеня), основал и властвал над Тюкутския каганат и Хазарската империя. Елит от горди и непокорни БолгАри, които една плесница не простили на византийския император, щото дори той с достойнството им бил длъжен да се съобразява… И те народа повели, и в едно вървяли с него. Към една цел – свобода за всички и слава за името БългАрско. Но пак благородната кръв, с кръвта на византийски развратници и кипчкски говедари била замърсена и водачите в надменни господари и плутокрация се изродили. Чужди стали господарите и на народа, и на българщината. А и вярата им чужда била… Затуй народът ни – народ великан, объркан и осиротял стоял, и не намерил сили на османлиите да се опъне и вратът им да прекърши. Но, вярвайте ми, БолгАре – БългАрското завръщане пак ще го бъде... Но не с тези!.. Щото Бог ни е отредил, с името си свято да пазим своя арийски произход и с езика си – тайните послания на древните… Да тачим паметта и делата на предците си, които ари били, арги и аги на съдбата си. И пример да са ни доблестните и достойните, макар доблестта и достойнството с много кръв и мъка да се плаща. Но ти ще родиш достойните, народе! Друг кой няма! Огледай се! И вземи делата си в своите си ръце!БолгАри има вред по света. Дълбоко в душата им тлее БългАрщината… Сбери ги!И я разпали, та Света да огрее…
Преданията разказващи за нашите праотци и митичния ни родоначалник – Първоучителя, който жертвал тялото си в името на словото – Бого-човека, Юнака, Героя, Посветения, Благословения, Белязания от Бога, който броди по земята, идват от тъмните дълбини на времето и са се пренесли върху митологията на много народи. Легендарните им сюжети са пресъздавани не веднъж и не веднъж са служели, за политическите цели на жадните за власт. Сега ще служат на БългАрския род!
Част от тези предания и други чух между 1968 и 1974 г от Скитника. И не само аз ги чух. Той беше само дух – но не само аз Го видях… Спомням си предпоследната Му година, през февруари 1974 г., в Търговище и един “ален бард”, и един “капитан Петко войвода”… Те бяха там, но помнят ли?.. И други помня… Те да кажат, помнят ли. Той беше тук, Той бе сред нас, но ние не Го познахме! Остана само словото Му. Зная, че преданията, сами по себе си, нямат сила на доказателства, но истината си е истина и случилото се, се е случило, независимо дали го знаем и можем ли да го докажем. А абсолютната истина е достояние само на Всевисшния. За нас – хората остава стремежа към нея и вярата. Затова миналото на един народ е онова което помни, настоящето е онова което върши, а бъдещето – онова към което с Бога върви напред. За това ще иде реч – за родовата ни памет. Миналото да е знайно, настоящето да е ясно и бъдещито мечтано. Но ми трябват Вашата вяра и сърцата Ви, без чиято жертва не би се завърнал „скрилият се Бог” на прастарите „-ети”, „загубеният”, „лутащият се” – Ут, както зовяли Бога-слънце, дедите ни в древния Шумер. Децата на Хор не ще посрещат слънчевото раждане (УтРо-то) с усмивка, ако и разума си не отдадете, защото без разум истината ще е в мрака невидна. Без знанието душата остава сляпа и немощна. А мисълта от Бога Ви е дадена. Аз зная, Вие не веднъж сте дарявали вярата си и сърцата си. И не веднъж сте жертвали себе си, в името на българщината. Но не веднъж “ползата” е била само за безродните Ви управници. За Вас е оставала мъката. Въпреки туй, пак сте се раздавали и живота си сте жертвали, защото човек и добре да живее – умира! А Хората от единичкия смисъл имат нужда и от светлика в очите, когато поемат към неизбежната вечност… Затова, вярвайте ми и елате с мен! Отворете сърцата си и изострете сетивата си, защото само разума Ви няма да Ви стигне…
Българската история е дълга и потънала в прах. Тя иде от зората на поредната човешка цивилизация, преди около 40 хилядолетия; от зараждането на „протоиндоевропейския” народ и съвременния човек. Това което чуете, ще Ви шокира, защото „официалната” ни история е плод на писанията на тези дето са ни недолюбвали и от дедите ни са се страхували. Сглобявана е от дребни душици, чужди и с недоверие гледали на БългАрският Бог и на Космогоничната ни Вяра. Български исторически източници, за българската история до скоро нямаше, щото българската книга и от „свои” и от чужди е горена. Но Бог е с нас!
През 1939 г., волжкият българин Ибрахим Мохамед-Каримович Нигматулин (1916 -1941 г.г.), за да спаси от съветската цензура и от унищожение стари български книги, превежда от български тюрки (езика на волжките българи, писан с арабско писмо) на руски език сборника летописи „Джагфар тарихъ” (История на Джагфар), поемата на Михаил Бащу, от IX-ти в., „Шан казъ дастанъ” (Сказание за дъщерята на кана) и епоса „Барадж дастанъ”, или „Сказание за Барадж”, от XVI в.. И.М-К.Нигматулин загива във Великата отечествената война на Съветския съюз срещу Германия, но благодарение на него и ред родолюбиви българи тези книги достигат до нас. Сборника летописи „История на Джагфар” е написан през 1680 г., по разпореждане на вожда на българското освободително движение сеид Джагфар (водач на въстанието на волжките българи срещу руските поробители (1681 – 1683 г.г..) Написал го Бахши Иман, секретар на канцеларията му. Тази книга била „манифест” на въстанието. В нея са включени летописите: -Барадж тарихъ” (Житието на Гази-Барадж), от 1242 г..; „Праведния път, или благочестивите деяния на българските шейхове”, от Мохамедияр Бу-Оркан -1551 г.; „Шейх-Гали китаби” (Книга за Шейх-Гали), писана през 1605 г. от Иш-Мохамед и откъси от „Хон китабъ” (Книга за хоните), от 1242 г., на светията на волжките българи Мохамед-Гали ибн Мирхуджа, под псевдонима Кул, или Мир² Гали. Все непознати Вам, с не наши имена – но на българи. Мир Гали ползвал за своята книга книгата на Абдуллах ибн Михаил Бащу (Шамси Теберзи) „Хазар тарихъ”, а той от кан Кубан взел, и неговата „Чулман толгау”, който през II-ри в.пр.н.е. царувал и т.н., и т.н.. В „Житието на Гази-Барадж” е казано, как през 1203-та година, в областите по северните брегове на р. Кама – Кашан и по горното течение на р.Волга – Мартюба се разгаря опасен бунт сред арите във Волжка България. Емирът на великия град Булгар – Азан е нерешителен. Той не смее да стовари силата на властта си върху разрастващия се “арски метеж”. Нерешителността на емира довежда до ярост кана на Волжка България – Абдула Челбир (Абдула Самодържеца). Той нарежда неуправния Азан да сдаде управлението на Булгар и да замине за град Казан. Там емирът се заема с това, което му е присърце. Отремонтира крепостните стени на града, надстроява “Вратите на Арбат”, строи джамии и медресета (мюслюмански духовни училища). За освещаване на строежите кани един от “виновниците” за бунтовете в страната – сеид Мохамед-Гали, който приживе е обявен за светец (мир, кул). Сеидът, отрекъл се от всякаква “земна” власт, се бил отдал изцяло на духовността. Той, не само освещава започнатите строежи, но и благославя сина на Азан – Гази, като го кръщава с второ име – Барадж (Варадж, Варун, Змей, Дракон,) както бил наричан в древността тотема – закрилник на хоните и в памет на своята майка, която произхождала от рода Барадж. Споменът за светията Гали, Гази демонстрира през целият си живот:
“И аз, Гази-Барадж, син на Азан, внук на Арбата, не наруших нито една от неговите заповеди: не обиждах ближния, не лъгах, не убивах и не се поддавах на съблазните на богатството, властолюбието, похотта и користта, постоянно скърбях за бедите на нуждаещите се и спасявах народа от напасти. Но не знаех аз и радост и покой в живота, понеже всички мои деяния в това направление се тълкуваха от хората, като лоши постъпки и моята душа от това беше постоянно притеснена.”(2, стр. 150) О, Боже, – ще възкликне непросветения, – каква възвишеност, каква чистота! Но Господарят на мрака – Тъма зад тези слова се крие. Бог така отрежда, че боязливият и нерешителен демагог става на два пъти кан на Волжка България (1229 – 1230 г.г. и 1236 -1246 г.г. ). Той се явява удобния безволев, с който жадните за власт и привилегии боляри подменят кан Алтънбек Алан – брат на Абдула Самодържеца, докато той се биел с татарите, понеже бил „благосклонен към християните”. А когато Алтънбек въстановява престола си през 1230 г., Гази Барадж отива при враговете на родината – грозните чингизиди, които българите край Волга в седем войни отхвърлят, като презряни бесни псета зад границите си. Така Гази Барадж – тази властолюбива и продажна дулова издънка, довежда враговете, за да стане последния кан, преди Великата държава да потъне в кървавия мрак на татарската робия. Жалък подлец, но и типичен Дуло. Воден от егоцентризъм и властолюбие, но и от “велики” помисли, той донася гибелта на стотици хиляди храбри и най-обикновени българи – мъже, жени и деца. И може би, поради угризенията за своите грехове, в онези тежки времена на изпитания, когато българския народ погивал и великият кан в послушен емир на чингизидите се превръщал, обливайки се с красна българска кръв, Гази-Барадж диктува на своя верен тебир (писар) Гази-Баба Худжи историята на българите, която себелюбиво кръщава “Гази-Барадж тарихъ” (Житието на Гази-Барадж). Тази книга и книгата на светията Гали – „Хон китабъ” (Книга за хоните) пренасят през времето споменът за нашата история – за да го бъде името българско! При написването й е ползуван целият държавен архив на Волжка България, събиран от векове и незасегнат от варварството на което са подложени древните български писания в Дунавска България. Да, мили мои БългАри, “светия” княз Борис-Михаил, хвърля в огъня древнобългарските жития и летописи, в угода на папата от Рим и от простотия, и държавническа немощ. Но най-вече да утвърди властта си. Това е истината, това е политиката на некадърните, това е живота! Велзевула унищожил древната българска мъдрост и миналото на предците си, убиецът на ред славни болгари и тяхните родове днес е светец. А народният светец – Левский фарисеите не зачитат, щото и таз вяра не е наша. Таквиз са и днешните ни хрантутници и кокорбашии! Затуй ни е таквоз дереджето! Затуй низвергни ги, БолгАрино! Крадци са те и мизерни хитретци. Елит роди, БолгАрино! Елит от Славни(Болг)Ари… И друго още да ти кажа – архива на асеневци не е погинал напълно…
Но да започнем, според както е казано в прастарите предания от Бахши Иман, разказите на Скитника, фактите, които мъдрите са сбрали и словото на един велик поет и български кан от II-ри в.пр.н.е. – Кана Субиги/Ювиги/ (към небето възвисшения и от завездите поставен) КуБан (на душите повелител), за да научиш ти, БолгАрино, който Бог те е съхранил, че…  

Б Е Л Е Ж К И  

   

1) „карма” – според древният ни език, в буквален смисъл: “отнасящо се към главния божествен закон”, „дадено от Боговете”, „съдба”. В санскрита – „предопределение според деянията”.  

2) „Кул” – „висок”, „издигнат”, буквално „към висините”. Оттам и „кула”. „Мир” – „светъл”, „свят”.  

   

ЛИТЕРАТУРА  

1. Йожеф Роман, Митове, превод на М. Бур-Марковска (R.Jozsef,
Mitoszok konyve gondolat, Budapest, 1963,) София.
2. Бахши Иман, Джагфар Тарихы, (свод булгарских летописей
1680 год.), том I, Оренбург, 1993 г.


12 Коментари по темата

  1. jim Каза:

    Една многообещаваща емоция, която или ще те утвърди като БългАрин, или ще бъде поредното българско разочарование. Дано надеждите да са основателни. Приемам предизвикателството.

  2. BASTION Каза:

    МНОГО ДОБРЕ

  3. jackson7 Каза:

    radvam se 4e sam bulgarka

  4. I_Radev Каза:

    След като прочетох публикуваните вече три гусли, започнах да разбирам мащабните цели заложени в Предисловието. Или поне така ми се струва. Сигурен съм, че тази книга не ще се разказва само за история и миналото. Още повече, както пише, първото й заглавие е било „Опит върху Безкрайността“. Обхваща ме някакво мистично чувство, че се допираме до нещо неземно. Може и само да си въобразявам, но с нетърпение чакам да стигнем поне до края на първата книга.Обичам да чета.Но все повече разбирам, колко малко знаем и на какви всезнайковци се правим всички българи.

  5. Ava Каза:

    Може да не съм права, но не ми се струва добра идея да се слагат думи на Вазов на фона на Сфинкса….. Не разбирам идеята….

  6. jim Каза:

    И аз не съм сигурен, но сфинкса, Ава, е символ на трудно-решимите гатанкии. Има една легенда за стария град Тива на цар Кадъм, Сфинкса който бил изпратен от Боговете пред портите на града и Едип, който решил гатанката на Сфинкса… Може би, в префразираните думи на Вазов е закодирана гатанка?.. Дано онзи, който я разгадае, не го последва съдбата на цар Едип! И дано съдбата на автора, не бъде, като тази на Сфинкса!? Посещавам този сайт от самото му появяване и някак стигнах до извода, че по-добре е да четеш и да не коментираш прибързано, защото мистерията е пълна?

  7. konstantinart Каза:

    Има много писания на академици от Волжска България, основани на митове и легенди…не съм сигурен доколко ний сме наследници на ония протобългари.
    Науката не на вяра в авторитети се крепи, а вожко-българките източници не са доказани. Не на тях се крепи Книга на Бълг Арите и не за история се отнася… Чети внимателно и ще разбереш!
    От Администратора.

  8. Srebarna Valchisa Каза:

    Kogato razbere6, kakvo ozna4ava sfinksa, 6te azbere6 za6to patriarha na balgarskata literatura Vazov e varhu nego….A za saita.. Mislq 4e velikiq rod na Asenevsi e o6te jiv…

  9. katy Каза:

    Prochetoh i pette hcasti i e prosto valnuvashto i viarvam!
    BLAGODARIA

  10. hadi Каза:

    Българите са осеяли днешната си реалост със символи на лъвове. Има ги на кадето щеш да погледнеш , както и в името на Левски, така и на паричната ни единица ЛЕВ, за лъвови мостове и статуи само се разходете в центара на София, каде ли няма лъвове, та дори и вътре в катедралата Св.Ал. Невски. Kakto kazva Petar Danov (Беинса Дуно) българите носят спомена за лъвовете от времето, когато са живяли до река Нил, нещо, което не се споменава никъде в официалната ни история.
    От друга страна, отдавна вече никой не се съмнява , че именно българскиат славянски език е бил основата за всички славянски езици, т.е. ние сме били причината да се разпространи тази реч. Ние сме създали и богомилството, което е залегнало под различни имена по-късно из циала Европа. И да, поредицата Българите…. също разкрива любопитни факти.
    Единствената столица кръстена на БОЖИЯТА ПРЕМЪДРОСТ , т.е. СОФИЯ е нашата и може би някой ден тук ще бъде престолът на Бог (макар , че ние много неграмотно празнуваме празникът на София на деят на многоуважаемата Светица София, но ние не сме кръстен на жена, макар било тя Светица а на самият БОГ, както винаги, нали сме БАЛГАРИ).
    Пак Беинса Дуно казва, че ако не се вразумят българите ше останем само 300 на брои, но и от тях пак ще се възроди България.

    Добре, ние сме онова което Хитлер е искал, но не е намерил, онова , което казват, че е скрито в с. Царчина у нас.

    Добре, България крие много тайни.
    Добре, нашият език е космически, Божествен. То и глаголицата такажа си е била, вдъхновена, та камо ли първата ни реч.
    Добре, ние сме Бълг-Арите.
    Освен това не всички българи нехаят за родината и не всички я плюят. Имаме си добър управник в момента.
    Аз например се върнах в БГ след дълги години в чужбина, защото тук въздухът ми е свойствен.

    И какво?
    Хубаво е да им такива сайтове, прекрасно е, но не са за всеки, защото не бива те да провокират горделивостта на себелюбивият и индивидуалистичен съвременен българин. И Хитлер се влюбил в тази идея и ето какво станало.

    Хората на Бог първо трябва да се научат на смирение и любов към ближният, както Христос е казал и после трябва да си спомнят кои са. То пак Беинса Дуно казва, че за него българите са останалите верни на Бог евреи.
    Ние не сме станали християни през 9ти век, а такива сме си дошли, защото винаги сме следвали Богът. Нали сме хората на Хор или на Бал или на Бог просто. Но къде мислите е той? Някой всемогъщ извън нас? По-скоро е собствената ни душа, както и в тая на който и да е човек по света.
    Така че не се възмущавайте, че никой не се интересувал от подобна информациа. Нека се интересува който си иска. Божият план ще се изпълни със или без БългАрите, защото както се казва в края на молитвата Отче Наш: … защото Божие е Царството и Силата и Славата, сега и за винаги, АМИН!
    Искаме да сме героите на Света, но нека първо се научим на това какво е ЛЮБОВ и то Божията Любов.
    За това говорят и Лазарев и Молдашев и Захариев и кой знае още кой.
    Конкретно БългАринът трябва да е ДОБЪР!
    А това кои сме и от къде сме е вторична задача за разрешаване. Не сме много по-различни от другите нации. Всяка нация си има роля в живота. Нашет е просто роля. Нито повече, нито по-малко от на другите нации.

    И все пак прекрасно е да знаеш кой си, ако не злоупотребяваш с това и ако го използваш за да си игравш ролята според Божията любов.

    поздрави

  11. meander Каза:

    Ava
    Здраевей.
    Може да не съм права, но не ми се струва добра идея да се слагат думи на Вазов на фона на Сфинкса
    Вазов е написал и под игото
    hadi
    1.Не е в царичина.
    Пак Беинса Дуно казва, че ако не се вразумят българите ше останем само 300 на брои, но и от тях пак ще се възроди България.
    2.гледал ли си филма 300.И един да остане пак се възраждаме.
    То пак Беинса Дуно казва, че за него българите са останалите верни на Бог евреи.
    3.Беинса Дуно е евреин(пардон)циганин.И работи с тях за геноцида(джихада) над БългАрите.
    Искаме да сме героите на Света, но нека първо се научим на това какво е ЛЮБОВ и то Божията Любов.
    Любовта е на земята и първоизточника са нашите жени.
    Живи и здрави.

  12. hadi Каза:

    Българинът преди всичко е добър, уравновесен и не е бил фанатик НИКОГА и в нищо. Българинът е устойчив войн, защитник на доброто и затова и би бил много достоен да носи и Християнството за вековете. ДОБРОТА е нашата черта.
    И няма БългАрия без Християнство и любов към всяко човешко същество и най-вече към Бог. И БългАрия без Беинса Дуно е пуста и с убита душа, защото той е ДАР, помощ от БОГ за нас, лек за да не умрем като народ.

    чао и поздрави:
    http://www.vbox7.com/play:01fb013f

    ПС: иначе би било жалко за информацията в сайта. В Библията пише: не хвърляй бисерите си…в неподходиящите нозе…. 🙂
    Не всеки българин е Ариец, както е вярно и че всеки чужденец, който носи БългАрските добродетели може да е българин. Не всичко е в гените. Човека преди всичко е душа. Веднъж един се ражда в Българиа , а лседващият път някаде другаде. Мног хора по света носят нашата душа. Цялото човечество сме едно цяло и черни и жълти, и бели…. Човек е добре да разбира това, иначе не може да бъде никой в Божият план. Както човек има и умна глава и неприятна отделителна система, така има и по-развити хора и по-изостанали духовно човеци, като споменатите цигани, но всичи са част от общият организъм. И в ролята на главата да си, главата сама нищо не е и не може да оцелее. Така че не ругай бългАрино, а бъди достоен Божи наследник! Защото света ен сме го създали ние а Бог и не наще, а БОЖИЕ Е ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА , СЕГА И ВО ВЕКИ ВЕКОВ.
    АМИН!

Коментирай темата

Трябва да сте влязъл, за да коментирате темата.

Bulg-Arite

Цена: 2,40 BGN, Цена: 6,00 BGN
Поддръжка: ergy.chak_chak@abv.bg | +359895648079
Powered by fortumo.bg


Kъм Вас, които за Бълг Ари се считате!
Ако сте съпричастни към идеите на сайта, подпомогнете работата по "Книга на Бълг Арите"!
Нуждаем се от помощта Ви!
Първа Инвестиционна Банка: BG58FINV91501014833161
Ил. Цветков!


Регистрирай се!

Стани един от общността на Бълг Арите!

Потребител


Парола




Регистрация
Забравена парола?